19 ноември, 2014

Една игра

Оказва се, че доста отдавна не съм писала тук.
Нямаше какво да покажа.
От известно време насам се опитвам да правя малки албумчета следвайки съветите и с голямата подкрепа на Веселка Даскалова. Благодаря ти Веси за вниманието и за времето, което отделяш, за да отговаряш на въпросите ми.

Днес обаче поводът да пиша ме изпълва със смесени чувства.
Днес стават 9 дни, откакто моята любима, прекрасна майка не е между нас.
Тя ни напусна внезапно и неочаквано, оставяйки огромна дупка в сърцата и живота ни.
Мама беше човекът, на когото можех да разкажа как правя някоя картичка, какви материали съм си купила, какво ново съм пробвала. На нея разказвах как ми се иска да правя албумчета, да си направя страница във Фейсбук, в която да се опитам да намеря клиенти за нещата, които правя. Тя ме подкрепяше да осъществя тази своя идея, но аз така и не се решавах. Точно преди да ми се обадят, че вече я няма се канех да я попитам какво име да си избера за страницата. Така и не успях.
Когато изведнъж останах без нея си мислех, че няма повече да правя нищо, че ще разкарам всичко натрупано и ще приключа с картичките и с албумите и с всичко. Отне ми няколко дни, за да осъзная, че майка не би искала от мен да направя това. Тя, която винаги харесваше направеното от мен и казваше да продължавам, нямаше да се съгласи с едно такова крайно решение. Затова в памет на мама моята страница е вече факт  и в нея можете да видите моите първи коледни албумчета. Заглавието на страницата е почти като това на блога Майстории.

Ние и двете с майка обичахме лилаво и когато се хванах да правя албуми си накупих една камара лилави картони и първо направих едно малко албумче с календар за 2015 в лилаво. Така и не можах да го покажа на мама.
Днес искам да ви поканя да се включите в моята игра, с която искам да се похваля, че вече имам собствена страница във Фейсбук и да подаря нещо на някого в памет на мама. 
 Това е моето лилаво албумче.






 Един от вас може да стане негов собственик. Изискванията за участниците са
- да харесат моята Фейсбук страница
- да я споделят на стените си във ФБ

- да се запишите, като се включите в линкито под тази публикация.

Можете да се включвате до 23,59ч  на 15 декември. На 16 декември ще обявя кой получава албумчето и ще го изпратя, за да го получи преди Коледа.

И понеже повечето жени сме много суеверни искам да уточня, че албумчето не е било създавано за майка. То просто някак от самосебе си стана в любимото ни лилаво.






8 коментара:

Bo каза...

Много съжалявам за загубата ти, Деси! Бях в тази ситуация преди една година! ;( И се радвам, че продължаваш напред! Гуш!

Didi Georgieva каза...

Мила Деси, и аз щях да ти кажа същото нещо-не се отказвай от нещата, които ти носят радост и удовлетворение.Смело напред и нагоре!Аз също направих своя блог с подобна мисъл за баща си.Исках някак си да се чувства щастлив и горд с менр ако има нещо си там някъде горе и ме гледа от някъде.Не напразно името което дадох на блога е did-(с малки букви като малкото ми име защото аз не съм чак толкова важна) и SteF(с главна буква за да наблегна на презимето-защото се гордея че съм дъщеря на моя обичан баща).Албумчето е страхотно и ще се радвам да стана негов притежател.Прегръдкииииииииииии.....

ABcrafter каза...

Деси, ти си сила и вдъхновение! Носиш в себе си красота и доброта, както те е възпитавала мама - тя живее чрез теб и децата ти. Радвам се, че въпреки болката си намерила истината за това, което мама иска за теб, желая и подкрепя. Усмихни се и тъгувай с усмивка, защото майките знаеш искат само щастие за децата си!

Siana каза...

Много тъжно. Моите съболезнования, Деси!

Ирена Стефанова каза...

Приеми съболезнованията ми, Деси! Кураж!
Поздравявам те завръщането и за новата страничка! С удоволствие споделям радостта от новото ти начало!
Прегръдки!
Ирена

Creative каза...

Силно те прегръщам, Деси! Много сила и кураж ти пожелавам и Не преставай да следваш мечтите си!

Силвия каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Силвия каза...

Деси, от цялото си сърце те прегръщам, и споделям изцяло болката ти. Разбирам те - баща ми почина точно преди 1 година. Нека Бог, и спомена за милата ти майчица ти дава сили, и нека те благословят със здраве и ти носят вдъхновение, за да радваш милата си майчица с това което обичаш да правиш.

Публикуване на коментар

 
speedbloggertemplate.co.cc. Powered by Blogger.com